Да ви кажа честно от малък искам да снимам филми. С приятели се събирахме, отмъквахме някоя домашна камера, които преди години се пазеха доста строго, защото цената им не беше малка. Щом се сдобиехме с нещо за снимане се започваше простотията. Снимали сме какво ли не. От опити за адекватни неща, които ако днес погледнете ще плачете от смях, до пълни абсурди. Разбира се, винаги сме го правили с огромно удоволствие. Веднъж в онези отминали години се замислих дали ще дойде времето, в което ще започнем да снимаме наистина стойностни неща. Помня бях 11ти или 12ти клас и с един приятел започнахме да пишем сценарий за сериал. Тогава влязохме в спор, защото аз исках ние да го снимаме, а той обясняваше, че нямаме такава компетенция и трябва да го дадем на някого с опит. Обсъдихме вариант и да кандидатстваме нещо свързано с кино, но май нямахме достатъчно смелост и самочувствие.
Така и се озовах в УНСС, без огромно желание, но воден от идеята, че нещо трябва да се учи. Докато учих там се случи така, че с един от най-добрите ми приятели Ради Стоянов (оператор на филма “Посещението” ) се озовахме на снимачната площадка на един сериал и преди това се бяхме появявали като статисти тук там, но този сериал ни открехна малко повече, поне така ми се струва. Филмът беше без успех, но пък ние се запознахме с много интересни хора, студенти и не само. Талантливи, амбицирани и най-важното действащи. Така мисля, започна пътят ни към киното. Започнахме да ходим все по-често на снимки, студентски, по-професионални, всякакви. Заемахме всякакви длъжности, от организатори до ас. режисьори и ас. оператори. Разбира се това не ставаше бързо, говоря за промяната в длъжностите. Учехме се и продължавахме.
Почти всички проекти са били без бюджет и доста тежки като процес. Ще отбележа, че доста често студентските проекти са били по-сериозни и приятни от професионалните. Вероятно, защото всички работят с желание.
Няма да забравя, че веднъж трябваше да пълня една количка с лайна, влизайки в огромния хълм от тор с една лопата, аз го правех дубъл след дубъл. Истината е, че сме правили всичко и осъзнах за себе си, че това е нещото, което ми носи най-голямо удоволствие. И така с времето събрахме смелост, записахме режисура и ето го резултата.
Споделям, че това е първият ни филм. В този проект аз съм режисьор, а Ради оператор. Вече сме захванали и други проекти. Тепърва ще излезе и неговият филм, но за тях ще говоря друг път.
Всъщност аз не искам да разказвам много за “Посещението”, само ще кажа, че е една сбъдната мечта и като мой дебют в режисурата ви го представям с известна доза притеснение. Няма нужда да разказвам за филма, можете да го изгледате и да прецените.
Специални благодарности на актьорите: Албена Георгиева и Михаил Стоянов.
Специални благодарности на нашия ментор Проф. Георги Дюлгеров.
Специални благодарности на прекрасният екип и на всички включили се в проекта.
Приятно гледане!
Мартин Негрев
Leave a Reply