Хараклея Синтика-Древен град разположен до Рупите

България, един къс земя от нашата планета, който е приютявал различни народи още от древността. По нашите земи са живели Гърци, Римляни, Византийци, Траки и още кой ли не. Това райско кътче е било причина за много кървави битки, но и основа на много процъфтяващи култури.

Тези дни имах щастието да посетя един древен град, намиращ се в близост до Рупите Макар и с не много запазени сгради, определено има какво да се види.
Древният град се нарича Хераклея Синтика.

Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.
Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания. По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.
Пред 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.
От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.
История
Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението е в племенните територии на племето синти – “Heraclea ex Sintis”. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г.пр.Хр., той отбелязва, че в първата се включвала “… откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике” От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е “над бисалтите” – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който “поставя” Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и “над бисалтите”.
Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).
За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция “Струма” (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.Хр.
Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г.пр.н.е. 20 000 илирийски автариати при планината Орбел(дн. Беласица). След действията на Касандър, обаче, районът р.Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ в.пр.Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г.пр.Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.)
След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански

ЛИЧНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ:
Ще Ви покажа няколко мои фотографии, който направих на мястото. Бях особено впечатлен от огромната канализация която е притежавал градът, а стълбищата водещи вероятно към търговската сграда са просто огромни. Надявам се да предизвикам интерес и това място да не остане забравено от хората… Макар и доста интересно, до мястото се стига по черен, прашен път, не е трудно проходим, но е доста неприятен… Според мен популярността към града ще доведе до промени в околието и ще можем да се зарадваме на една ново-открита, поддържана находка.

 

Общ изглед на разкопките
Общ изглед на разкопките
Градът е разполагал с големи сгради.
Градът е разполагал с големи сгради. В ъгъла се вижда огромна пещ за стъкло.
Пещ за стъкло
Пещ за стъкло

 

 

 

Големите стъпала
Големи стъпала, вход към предполагаема търговска сграда.

 

 

 

 

 

 

Ниво две на селището
Второ ниво на селището
Канализацията под града.
Канализацията под града. Човек влиза изправен.
Голям съд за зърно
Голям съд за зърно
Голям съд за зърно
Голям съд за зърно
14344134_10206610951904695_5064404213559321385_n
Тоалетна в една от сградите
Тоалетна в една от сградите.
Тоалетна в една от сгради

 

Източници:
https://bg.wikipedia.org

Facebook коментари

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*