Каква част от външната реалност успяваме да възприемем?

Начинът, по който възприемаш нещата е в резултат от отношението ти към света и околните. Отпечатъците от твоите чувства в различните ситуации, в последствие ще служат за инструменти, с които ще си обясниш всяко едно следващо събитие. Тъй че, ако искаш да променяш нещо – започни отвътре; започни от себе си.

  • Способен си да уловиш по-малко от 1% от електромагнитния спектър – светлината е всичко, което можеш да видиш.
  • Светлината се разпространява с 300 000 km/s – на информацията й е необходимо известно време за да достигне окото, и чак след това да бъде обработена и разбрана от мозъка. Ако трябва да сме точни, всичко което си видял е вече минало и няма нищо общо с настоящия момент.
  • Можеш да чуеш едва 1% от акустичния спектър – въпреки това, никога не е достатъчно тихо, особено когато имаш нужда от почивка.
  • Скоростта на звука е приблизително 1 200 km/h – разпространява се в пъти по-бавно от светлината, но мозъкът има способността да синхронизира разминаването на звука и картината, в рамките до 1.2 секунди.
  • Докато четеш тази статия пътуваме с 200 km/s, или с 720 000 km/h – някъде из пространството в нашата галактика.
  • Приблизително 9% от клетките в тялото ти работят за чужда, вирусна или бактериална ДНК – буквално тези клетки вече не са твои.
  • Човек има 46 хромозоми, това е с 2 по-малко от бройката при картофите – „защо са му нужни толкова хромозоми на един картоф“?
  • На всеки 7-8 години се подменят почти всички тъканни клетки в тялото – въпреки това, ти запазваш своята същност и идентичност.
  • Материята е съставена от атоми, които в същината си са 99.999 999…% празно пространство – поради огромните разстояния и нищожното количество материя, единственият начин, по който материята може да взаимодейства, е чрез силови полета.
  • Същите тези атоми изграждат изцяло твоето тяло, но нито един от тях не е останал от момента на раждането ти – всъщност, за 20 години ги подменяш над 4 пъти.
  • Обясняваш си света с натрупаните до тук знания и опит – ако кажеш на някого, че го разбираш, ти всъщност го лъжеш и разбираш единствено собствените си мисли и чувства, породени от думите на човека отсреща.
  • Времето е относително понятие, има смисъл единствено когато съществува наблюдател и винаги се отнася за определен времеви фрейм – времето реално не съществува извън твоето съзнание.

Съществуваш в реалност, където допирните ти точки с хората и околността са ограничени от няколко сетивни канала, чиято постъпваща информация бива разкодирана от мозъка, в последствие представена така, че да има смисъл според твоя житейски опит и убеждения. Следващият път когато спориш или съдиш някога, спомни си за горните редове.

Източник:
http://snauka.com/kolko-realna-e-nashata-realnost-pretsenete-sami/

Facebook коментари

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*