Защо идеята за извънземен живот вече не е така странна?

Извънземният живот, този познат научно-фантастичен сценарий, тази кичозна фантазия, този кошмар за мнозина, напоследък се превърна в сериозна дискусия, определя се като „рисков фактор“ за човечеството, разработва се като сценарий за бъдещето.

Как извънземните преминаха от научно-фантастична приказка към сериозно научно начинание, моделирано от макроикономисти, финансирано от фискални консерватори и обсъждано от теолози?

Това е така, защото след поредица от забележителни открития през последните две десетилетия, идеята за извънземния живот не е толкова пресилена, колкото изглеждаше преди това. Нещо повече, откриването на извънземен живот сега изглежда неизбежно.

Доколкото животът е специален вид сложна химия, елементи които го съставят, не са нищо особено: въглерод, водород, кислород и т.н. Те са сред най-изобилните елементи във Вселената. Сложната органична химия е изненадващо често срещана.

Аминокиселините, точно като тези, които съставят всеки протеин в телата ни, са открити в опашките на кометите. В Марсианската почва има и други органични съединения.

Планетите които биха могли да бъдат обитаеми изглежда също са често срещани. Първата планета извън нашата Слънчева система е открита през 1995 г. Оттогава астрономите са каталогизирали хиляди екзопланети.

Въз основа на този каталог, астрономите от Университета на Калифорния, Бъркли, определиха, че може да има до 40 милиарда екзопланети с размер на Земята в така наречената „обитаема зона“ около тяхната звезда, където температурите са достатъчно меки, за да съществува течна вода на повърхността им.

Има дори един свят, потенциално подобен на Земята, който обикаля около най-близката ни съседна звезда, Проксима Центавър. Само на четири светлинни години тази система може да е достатъчно близо, за да достигнем до нея дори със сегашните технологии. С проекта Breakthrough Starshot, стартиран от Стивън Хокинг през 2016 г., плановете за това вече са в ход.

Изглежда, че е неизбежно друг живот да съществува там някъде, особено като се има предвид, че животът се появява на Земята толкова скоро след като планетата е била образувана.

Най-старите вкаменелости, които някога са били открити тук, са на възраст 3.5 милиарда години, докато уликите в нашата ДНК предполагат, че животът може да е започнал още преди 4 милиарда години, точно когато гигантските астероиди спират да падат на повърхността на Земята.

Дефиницията за „обитаема” планета се оказа доста гъвкава концепция, защото животът оцелява във всякакви среди, които изглеждат адски за нас. Живи същества са открити:
• плаващи по езеро от сярна киселина
• вътре във варели с ядрени отпадъци
• във вода прегрята до 122 градуса
• в пустините на Антарктика
• в скали на пет километра под земята.

Като цяло някои от тези условия се срещат често и на други места в Слънчевата система.

Марс някога е бил топъл и влажен и вероятно е бил плодородна почва за живот още преди Земята.

Днес на Марс все още има течна вода под повърхността. Един газ, силно свързан с живота на Земята, метан, също е намерен в марсианската атмосфера и има нива, които мистериозно се издигат или падат с годините. Резултатът от метана обаче е в процес на разискване, защото една от сондите обикалящи около Червената планета потвърждава откриването на газа, а друга не открива нищо.

Част от марсианските въпроси могат да се решат още през 2021 г., когато роувърът ExoMars ще търси следи от минал живот с двуметрова сонда.

Освен Земята и Марс, най-малко две други места в нашата Слънчева система могат да бъдат населени. Луната на Юпитер Европа и луната на Сатурн Енцелад са замразени ледени светове, но гравитацията на техните огромни планети е достатъчна, за да разтопи вътрешностите им, за да създаде огромни морета под повърхностния лед.

През 2017 г. специалисти по морски лед от Университета на Тасмания заключиха, че някои антарктически микроби могат да оцелеят при тези условия. И Европа, и Енцелад имат подводни хидротермални отвори, точно като тези на Земята, където животът може да е възникнал.

Когато сондата на НАСА хвана материала, който е изхвърлен от гейзерите на Енцелад, през юни 2018 г., откри големи органични молекули. Вероятността сред гейзера да има нещо живо не е малка; сондата просто не разполагаше с подходящите инструменти, за да го открие.

Руският милиардер Юрий Милнер е толкова ентусиазиран от тази перспектива, че иска да помогне за финансирането на мисия до тази луна.

Едно подобно откритие, ако стане, може да преобърне света на биологията.

Целият живот на Земята е свързан, от първата жива клетка, която се появява преди около 4 милиарда години до сложните организми населяващи планетата днес.

Бактериите, гъбичките и хлебарките са наши братовчеди и всички споделяме една и съща основна молекулярна техника: ДНК, която прави РНК и РНК, която произвежда протеин.

Но извънземният живот обаче, може да представлява „различен, втори генезис“ – напълно несвързан с нас. Може да използва различна система за кодиране в своята ДНК. Или пък изобщо да няма ДНК, а друг метод за предаване на генетична информация. Може би аминокиселините винаги да се използват като съществени градивни елементи на живите организми, а може би не.

Можем дори да изработим някои универсални закони на биологията, по същия начин, както за физиката – да не говорим за нови теории по въпроса за произхода на самия живот.

Второто „дърво на живота” би означавало, че бързото появяване на живот на Земята не е случайно; животът трябва да изобилства във вселената.

Това би увеличило значително шансовете някъде сред тези милиарди планети в нашата галактика да има нещо, с което да можем да говорим.

От друга страна, ако откритите микроби наистина са били свързани с нас, това би било бомба от различен вид: това би означавало, че животът е заразен.

Когато голям метеорит удари планета, ударът може да разпръсне прахообразни скали в космоса и тази скали може да паднат върху други планети като метеорити.

Животът от Земята вероятно вече е бил отнесен до други планети – може би дори до луните на Сатурн и Юпитер. Микробите могат да оцелеят в такова пътуване.

През 1969 г. астронавтите на Аполо 12 извадили стара сонда, която седяла на Луната в продължение на три години в екстремни студове и вакуум и открили, че все още вътре има жизнеспособни бактерии.

Тъй като Марс вероятно е бил обитаван преди Земята, евентуалният му живот е възникнал там, преди да тръгне със скални късове из космоса. Може би всички ние сме марсианци.

Дори и никога да не намерим друг живот в нашата Слънчева система, все още можем да го открием на всяка от хилядите известни екзопланети.

Вече е възможно да гледаме на звездна светлина, филтрирана през екзопланета и да открием нещо за състава на нейната атмосфера; а изобилието от кислород може да бъде показателен знак за живот.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“, планиран да стартира през 2021 г., ще може да предприеме тези измервания за някои от откритите вече светове, подобни на Земята. Само няколко години по-късно ще се появят космически телескопи, които ще снимат директно тези планети.

Използвайки трик, подобен на сенника в колата, телескопите изучаващи планетите ще действат в тандем с гигантски чадъри, наречени звездни сенки, като ще летят в тандем 50 000 километра до точното място, за да блокират ослепителната светлина на звездата, позволявайки изучаваната планета да бъде уловена точно.

Цветът и променливостта на тази светлина биха могли да ни покажат дължината на деня на планетата, дали там има сезони, дали има облаци, дали има океани, може би дори цвета на растенията.

Древният въпрос “Дали сме сами?” е преминал от философски размисъл до проверима хипотеза. И скоро трябва да сме подготвени за отговор.

Статията е публикувана в изданието CosmosMagazine, автор: Cathal D. O’Connell, изследовател и мениджър в BioFab3D към университета в Мелбърн.

 

Източник: www.megavselena.bg

Facebook коментари

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*